:30:01
Счупи се.
- Кога се научи да караш?
:30:05
Преди 10 мин.
- Мислех, че са по-малко.
:30:07
Гюрукът се развали.
- Вратата не се отваря.
:30:10
Чакай, не можем да мръднем.
:30:13
Ще се измъкнем оттук.
Аз ще имам грижата.
:30:16
Важното е, че не се намокри.
Вземи това.
:30:20
Сега ще се измъкнем.
:30:23
Аз ще се погрижа за всичко.
:30:30
Хайде, слизай, принцесо.
:30:35
Да, точно така.
:30:38
Има голяма локва.
Ще си намокриш краката.
:30:46
Почакай, принцесо.
:30:53
Заповядай, принцесо.
- Къде сме?
:30:55
Идвали сме тук.
:30:57
Аз и ти? Кога?
- Не помниш ли?
:31:01
Вечерта, когато валеше,
:31:03
и ти направих чадър от възглавница.
:31:05
Нощта беше прекрасна.
Сложих волана на рамото си...
:31:09
и затанцувах валс.
Когато спрях пред теб,
:31:13
ти ме целуна.
:31:25
Принцесо, задните ти части са
изложени на вятъра.
:31:31
Зависи от човека.
Баща ми беше като теб.
:31:35
Умееше да ме накара
да направя всичко.
:31:38
Той ме разбираше,
знаеше как да подходи към мен.
:31:40
Бях като глина в ръцете му.
Винаги, винаги казвах "да".
:31:46
Значи всички скъпоценности,
които криеш...
:31:49
Има начин да отворя ковчежето,
а ти винаги да казваш "да"?
:31:53
По-лесно е, отколкото си мислиш.
:31:56
Трябва ти само подходящият ключ.
- И къде точно е той?
:31:58
Може би в небесата.