:31:01
Вечерта, когато валеше,
:31:03
и ти направих чадър от възглавница.
:31:05
Нощта беше прекрасна.
Сложих волана на рамото си...
:31:09
и затанцувах валс.
Когато спрях пред теб,
:31:13
ти ме целуна.
:31:25
Принцесо, задните ти части са
изложени на вятъра.
:31:31
Зависи от човека.
Баща ми беше като теб.
:31:35
Умееше да ме накара
да направя всичко.
:31:38
Той ме разбираше,
знаеше как да подходи към мен.
:31:40
Бях като глина в ръцете му.
Винаги, винаги казвах "да".
:31:46
Значи всички скъпоценности,
които криеш...
:31:49
Има начин да отворя ковчежето,
а ти винаги да казваш "да"?
:31:53
По-лесно е, отколкото си мислиш.
:31:56
Трябва ти само подходящият ключ.
- И къде точно е той?
:31:58
Може би в небесата.
:32:01
Започна да просветва.
- Значи твърдиш,
:32:05
че ключът, с който винаги
казваш "да", е в небесата?
:32:08
Да.
- Ще опитам.
:32:12
Дева Мария може да ми го хвърли.
Човек никога не знае.
:32:16
Мария, ключът!
:32:21
Този ли е?
:32:25
Трябва ли да се прибираш?
Искаш ли един шоколадов сладолед?
:32:28
Не, не сега.
:32:30
Тогава кога?
- Не знам.
:32:32
И това ли да бъде
решено от небесата?
:32:35
Не, остави Мария на мира.
Не я притеснявай за един сладолед.
:32:39
Не, важно е. Трябва да решим.
Ще говоря с нея.
:32:45
Дево, прати някого, който да каже
кога ще ядем сладолед!
:32:52
Седем минути!
:32:58
Ето моята къща.
- Стотици пъти съм минавал оттук.