:32:01
Започна да просветва.
- Значи твърдиш,
:32:05
че ключът, с който винаги
казваш "да", е в небесата?
:32:08
Да.
- Ще опитам.
:32:12
Дева Мария може да ми го хвърли.
Човек никога не знае.
:32:16
Мария, ключът!
:32:21
Този ли е?
:32:25
Трябва ли да се прибираш?
Искаш ли един шоколадов сладолед?
:32:28
Не, не сега.
:32:30
Тогава кога?
- Не знам.
:32:32
И това ли да бъде
решено от небесата?
:32:35
Не, остави Мария на мира.
Не я притеснявай за един сладолед.
:32:39
Не, важно е. Трябва да решим.
Ще говоря с нея.
:32:45
Дево, прати някого, който да каже
кога ще ядем сладолед!
:32:52
Седем минути!
:32:58
Ето моята къща.
- Стотици пъти съм минавал оттук.
:33:01
Питах се: "кой ли живее тук?"
Исках да отворя книжарница отпред.
:33:06
Книжарница ли?
- Да. И ще те виждам всеки ден.
:33:09
Беше много мил с мен.
Но сега мисля само за гореща баня.
:33:14
Забравих да ти кажа...
:33:17
Слушам те.
:33:19
Не можеш да си представиш
колко силно искам да те любя.
:33:23
Но на никого няма да кажа.
:33:26
Трябва да ме измъчват,
за да го изрека.
:33:28
Какво да изречеш?
- Че искам да те любя.
:33:32
Не само веднъж, а безброй пъти.
Но аз никога няма да ти го кажа.
:33:36
Трябва да съм луд, за да ти призная,
че искам да те любя...
:33:39
през остатъка от живота ми.
:33:44
Прибирай се, че пак ще вали.
:33:46
Принцесо?
:33:49
Вир-вода си.
- Дрехите ми не са важни.
:33:52
Притеснява ме шапката.
:33:55
Имам нужда от суха,
но не мога да намеря.
:33:58
Как го правеше преди малко?
Май е лесно.