:07:01
Трябва да говоря с теб.
- За какво?
:07:05
За Дуайт Стивънсън.
Смъртта му не беше нещастен случай.
:07:12
Какви ги говориш?
- Не, аз го убих.
:07:16
Убил си Дуайт?
- Точно така!
:07:20
Удуших го с шала му
и го бутнах от моста с шейната.
:07:25
Инсценирах нещастен случай.
:07:29
И защо го направи?
:07:32
4 милиона са по-важни за мен
от един старец!
:07:37
А сега ти се съгласяваш
да свидетелстваш срещу нас.
:07:42
Убил сиДуайт?
- Точно така!
:07:47
Удушихго сшала му
иго бутнахотмоста сшейната.
:07:54
Записал си го?
:07:57
Инсценирахнещастен случай.
:08:05
Защо го направи?
- Самопризнания.
:08:09
Признаваш, че си убил Дуайт.
- Никой няма да ти повярва.
:08:14
Личи си, че се майтапя.
:08:18
А защо ще повярват на теб?
Помисли малко.
:08:22
Ако и двамата кажем на Карл,
че другият е убил Дуайт,
:08:27
на теб ли ще повярва?
:08:30
Безработен, без образование,
пияницата на града? Или на мен?
:08:36
Аз имам работа, не се напивам
и не крещя на жена си пред всички.
:08:43
Нито заспивам
пред вратите на хората.
:08:47
На кого ли ще повярва?
:08:50
Сега и тримата сме отново в кюпа.
Нали така, Джейкъб?
:08:57
Ти май го беше забравил.
- Не се плаши, Лу.