:57:13
Рум сървис!
:57:19
Добро утро, сър.
:57:22
Какво искаш, човече? Какво искаш?
:57:25
Махай се.
:57:27
Сбъркал си стаята.
Махни се, по дяволите!
:57:30
Този пистолет не е мой, наистина.
:57:33
- Ъ, сметката.
- Какво?
:57:35
- Ще се... подпишете ли?
- Да, ще се подпиша. Бързо.
:57:39
Не мърдай, човече. Стой мирно.
:57:41
Ето, дръж.
:57:43
Не казвай нищо на никой, човече.
:57:48
Решението да се махна дойде
много бързо. Или може би не.
:57:54
Може би го бях планирал...
:57:57
подсъзнателно, чакайки удобния момент.
:58:00
Сметката беше основателна причина, мисля...
:58:02
защото нямах пари да я платя.
:58:05
Човекът от рум сървиса беше идвал
за около 29-36 долара на час... за 48 поредни часа.
:58:12
Невероятно.
:58:14
Как щях да се оправя?
:58:16
Задавах си този въпрос през цялото време,
но нямах никакъв отговор.
:58:20
Този мой отвратителен пълномощник,
д-р Гонзо беше си тръгнал.
:58:24
Той може би е почувствал
тази неприятност.
:58:28
"Z"?
:58:29
Паника.
:58:32
Тя пълзеше в гръбнака ми
като тръпки от нарко безумие.
:58:37
Всички тези реалности
започнаха да ми се проясняват.
:58:41
По дяволите.
:58:43
Аз бях там...
:58:45
сам в Лас Вегас, напълно
разбит от наркотици.
:58:49
Без пари, без репортаж за списанието...
:58:52
и без нищо, с което да платя
тази гигантска сметка в проклетия хотел.