1:32:03
Разбира се.
1:32:05
Господи...
1:32:08
ти си прав.
1:32:11
Как може да съм бил толкова сляп?
1:32:14
Само ще излезна да ти взема оръжие,
така че да отвлечем кораба, става ли?
1:32:24
Сарказмът е признак
на слабо съзнание.
1:32:29
Крия си болката.
1:32:32
Наистина.
1:32:38
Заключи.
1:32:44
Твоята болка...
1:32:48
тъкмо започва.
1:32:57
Звездна светлина, ярка светлина.
1:33:04
Милион странни звезди,
и само една желана.
1:33:08
Иска ми се да си бяхме вкъщи.
1:33:14
Никога не съм виждала небе,
което да е толкова чуждо.
1:33:17
Наистина сме се изгубили,
нали?
1:33:27
Когато първите мореплаватели
обиколили Земята...
1:33:32
те видяли чисто ново небе...
1:33:36
и си помислили, че са преплували
през ръба на Земята...
1:33:40
но те са били просто зад ъгъла.
1:33:45
Казваш, че трябва само
да опънем платната...
1:33:48
и да се оставим на вятъра да ни закара вкъщи?
1:33:50
Така ли?
1:33:54
Онези моряци...
1:33:58
намерили познати форми...