:26:04
Името му е Саймън Линч.
Живее в Чикаго. На девет години е.
:26:09
И дешифрира съобщение написано
с най-сложния код...
:26:12
който светът някога е видял...
:26:15
в списание с пъзели за интелектуалци.
:26:18
Не помня някога да съм упълномощавал...
:26:20
някой да пуска каквото и да е съобщение...
:26:23
в което и да е списание!
:26:25
Не може да бъде.
Хлапето не би могло да го разбие.
:26:29
Не само че е на девет години,
но той е и негъгав. Има аутизъм.
:26:35
Да, сега разбирам.
:26:37
Така нашия $2 милиарден код
е отворена книга...
:26:40
за хора с отслабена способност?
- Не, господине.
:26:42
Аутизмът не е синоним
за отслабена способност.
:26:46
Аутистиците са--
Те изключват.
:26:49
Не е необичайно аутистик
да бъде учен.
:26:52
Ох, учен!
- Но той е неспособен да дешифрира кода.
:26:55
Той просто му се е явил.
- Не е изчислил нищо.
:26:58
Само го вижда. Като онези глупави
графити в парка. Втренчвате се в тях...
:27:02
и внезапно виждате Статуята на Свободата.
- Точно.
:27:04
Това не е глупава рисунка в парка.
:27:08
Това е национална сигурност.
:27:13
Да допуснем най-доброто,
че момчето е единствено...
:27:17
и не разбира какво е направило.
:27:20
Това решава ли проблема?
Отговор: Не!
:27:24
Анализ: Трябва да изпратим някой...
:27:27
който да реши проблемите му...
:27:30
и да увеличи моите.
:27:33
Може би трябва
да поговорим с хлапето.
:27:36
И, ъъ--
- Не.
:27:40
Не. Не.
:27:45
Не трябва да остане нищо,
което да свързва момчето с офиса.
:27:48
Нищо. Ще почистиш ли?
:27:51
Да, господине.
:27:53
Искам да изтриете лентата.
:27:56
Ще я изтриеш ли?
:27:59
Да, господине.