:27:00
Не знаех, че си...
- Висок?
:27:05
Як? Красив?
- Сляп.
:27:09
Все забравям за това.
:27:16
Ходещ храст!
:27:20
Не сега, Ейдън.
- Соколът ти има сребърни криле.
:27:24
Нима? Щом така казваш.
- Съжалявам.
:27:29
Той знае къде е Екскалибур.
- Разбира се, че знае. В Камелот.
:27:33
Голяма крепост, знамена...
- Той е някъде в гората.
:27:37
Рубър го открадна и взе мама
за заложница. Затова съм тук.
:27:42
Ако не върна меча на Артур,
Камелот и майка ми са обречени.
:27:49
Екскалибур е тук?!
:27:52
Значи отиваме да го намерим.
- Чудесно!
:27:56
Не ти. Само аз и Ейдън.
Ние работим сами.
:28:00
Не виждам защо да не дойда.
:28:03
Познавам всеки шепот на гората.
:28:08
Обичам туй, което плаши други.
:28:13
Ти нямаш място в тоз забравен лес,
:28:18
тук могат да се скитат само
несретни като мен.
:28:23
Тук всеки полъх аз познавам,
всеки дъх,
:28:28
и той за мен живот е,
а за други - смърт.
:28:32
Царуват тук хармония и ред,
:28:37
какво повече може да иска човек?
:28:44
И като едно дърво
самотен аз стоя сред пустошта,
:28:49
ръце протегнал
като клони към небето.
:28:55
И този свят е мой и ничий друг.
:28:59
Стоя самотен аз,
без помощ да очаквам.