:32:01
служих като библиотекар
в едно малко владение на север.
:32:06
Да изкарваш по цял ден
пишейки зад бюрото
:32:10
беше изключително досадно.
:32:14
Един ден просто се махнах.
:32:18
Избягал си?
:32:20
Да. Мислех да отида в Едо,
:32:24
но замръкнах без покрив над главата,
:32:26
и нямах пари.
:32:29
И какво направи?
:32:32
Един приятел предложи план.
:32:36
Той каза: "Има сума ти крепостни градове
по пътя към Едо".
:32:41
"Във всеки от тях има място за обучение -
доджо по бой със саби."
:32:43
"Опитай си късмета там."
:32:45
Бил си се за пари?
:32:47
Не, не! Не бях достатъчно добър за това.
:32:51
Какво направи?
:32:53
Много тихо отивах при учителя,
не при някой ученик,
:32:58
и го предизвиквах
да ме научи на нещо.
:33:02
И в мига, в който той
посягаше да ме нападне,
:33:06
аз исках извинение.
:33:08
Извинение?
:33:09
Хвърлях дървената си сабя настрана,
:33:12
Просвах се и казвах "Предавам се."
:33:16
И как си направил пари по този начин?
:33:20
Това вдигаше самочувствието на учителя
:33:23
и той ме приемаше като добре дошъл.
:33:26
Даваше ми храна
и ми предлагаше напитки
:33:31
както и малко пари за покриване
на пътните разходи.
:33:38
Бива си го този план!
:33:42
Така успях да стигна до Едо.
:33:47
А след това?
:33:50
Чудех се какво да правя,
:33:53
и тогава минах покрай едно голямо доджо.
:33:59
Поколебах се, но си помислих