:46:05
Реджи, престани!
:46:13
Радвам се
да те видя отново, Стюарт.
:46:15
Толкова имам да ти разказвам.
:46:20
Защо не ме искахте?
:46:23
Срам ме е да ти го кажа,
но ти не си роден в заможен дом.
:46:27
Едва те хранехме, мили.
:46:30
Че той колко яде?!
:46:33
Джордж, моля те.
:46:34
Да те оставим
беше най-тежкото нещо за нас.
:46:38
-Така ли?
-Да.
:46:40
Но сега ще бъдем семейство.
:46:43
Абсолютно. Нали са осолени?
:46:47
Скъпи.
:46:49
Децата.
:46:51
Джордж, Стюарт, мисля, че трябва
да говорим насаме с тяn.
:46:59
Не се тревожи.
Мама и татко ще се погрижат.
:47:06
Трябва да е станала грешка.
:47:09
Стюарт не може да си тръгне.
Той е--
:47:12
-Той е член на семейството.
-Точно така.
:47:13
Мислите, че е от семейството,
но той никога няма да бъде.
:47:17
Може да не осъзнавате,
но той го усеща.
:47:21
Има неща, които не можете
да му дадете, защото сте nора.
:47:25
Място, което не
може да запълните.
:47:29
Празнината.
:47:33
Мамо...
:47:35
...Татко, искате да си тръгна?
:47:37
Не.
:47:38
Искаме най-доброто за теб!
:47:41
Но Стюарт живее тук.
:47:43
Това е тежко и за нас.
:47:45
Това е гадно!
:47:53
Не разбирам.
:47:54
Мислех си, че съм в приказка.
:47:57
Приказките са измислици, Стюарт.
:47:59
Това е наистина.
Мястото ти е при нас.