1:58:00
Можеш по-добре да се справиш.
1:58:05
Огледа ли си стаята?
1:58:08
Не бива да забравяш нищо.
1:58:10
Сигурна съм, че мама
ще продаде къщата.
1:58:13
Изабел, Изабел!
1:58:17
Сидни Кент поема студиото.
1:58:19
Той обича Чарли Чен
и мрази Уинфийлд Шиан.
1:58:21
- Сър.
- Никакви поправки и мога
да наема, който пожелая.
1:58:24
Не беше болезнено, нали?
1:58:26
не, не беше.
1:58:28
Не и за мен.
1:58:32
Внимателно.
Внимавайте.
1:58:41
Знаят ли?
1:58:43
- Не.
- Не мислиш ли, че ще забележат?
1:58:45
Не ме интересува.
1:58:47
Хей, ти.
Къде отиваш?
1:58:50
На гарата.
1:58:52
Искаш ли да
те откараме до Лондон?
1:58:57
Разбира се. Защо не?
1:59:01
- Скачай.
- Благодаря.
1:59:06
Ето.
1:59:07
Късмет.
1:59:09
Не прави нищо,
което не бих направила аз.
1:59:11
Това все пак ми дава
възможност за действие.
1:59:18
Дръж си далеч ръцете.
1:59:20
Вие, британците нямате
чувство за хумор, нали?
1:59:23
Имаме, ако нещо е смешно, сър.
1:59:25
- Г-н Дженингс, може...
- Бъди бърза.
1:59:28
Става, толкова скъпо,
1:59:30
като дадеш на Дженингс
и оставиш по нещо на прислугата,
1:59:33
по-добре да си наемеш
апартамент в Риц.
1:59:36
Кажи ми, какво стана с
малката прислужница на Уилям?
1:59:39
Повече не я видях
след онази вечерята.
1:59:42
- Елси?
- Мм-мм.
1:59:44
- Отиде си.
- Жалко, наистина.
1:59:46
Беше добре идея да има някой в къщата,
който да съжалява за смъртта му.
1:59:52
Ето те и теб, скъпа.
Приятна ли беше ездата?
1:59:54
Чувствам се доста виновна. Очевидно всички
са си заминали, освен ти и Луиза.
1:59:58
- защо не останеш за обяд?
- Не, трябва да си тръгвам.