1:59:01
- Скачай.
- Благодаря.
1:59:06
Ето.
1:59:07
Късмет.
1:59:09
Не прави нищо,
което не бих направила аз.
1:59:11
Това все пак ми дава
възможност за действие.
1:59:18
Дръж си далеч ръцете.
1:59:20
Вие, британците нямате
чувство за хумор, нали?
1:59:23
Имаме, ако нещо е смешно, сър.
1:59:25
- Г-н Дженингс, може...
- Бъди бърза.
1:59:28
Става, толкова скъпо,
1:59:30
като дадеш на Дженингс
и оставиш по нещо на прислугата,
1:59:33
по-добре да си наемеш
апартамент в Риц.
1:59:36
Кажи ми, какво стана с
малката прислужница на Уилям?
1:59:39
Повече не я видях
след онази вечерята.
1:59:42
- Елси?
- Мм-мм.
1:59:44
- Отиде си.
- Жалко, наистина.
1:59:46
Беше добре идея да има някой в къщата,
който да съжалява за смъртта му.
1:59:52
Ето те и теб, скъпа.
Приятна ли беше ездата?
1:59:54
Чувствам се доста виновна. Очевидно всички
са си заминали, освен ти и Луиза.
1:59:58
- защо не останеш за обяд?
- Не, трябва да си тръгвам.
2:00:01
Да те оставя на спокойствие.
2:00:04
Ще ми... ще ми се обадиш ли
2:00:06
за погребението?
2:00:09
- Не трябва да идваш, ако те отегчава.
- Глупости. Разбира се, че ще дойда.
2:00:13
Реши ли какво
ще правиш с това място?
2:00:16
Не знам.
2:00:17
Ще го задържиш ли?
2:00:19
Толкова е трудно.
2:00:21
Искам да кажа, занимава ли му се
на някой напоследък?
2:00:26
Предполагам мога да го затворя
2:00:29
и да реша, когато
главата ми спре да ме боли.
2:00:32
Г-жа Уилсън може да се справи,
докато се оправиш.
2:00:35
Да, може.
Да не се тревожим за това.
2:00:38
Без съмнение, ще се възползва
от възможността да се отърве
от ужасната г-жа Крофт.
2:00:41
- Защо са такива врагове?
- Не знам.
2:00:45
Нещо от времето, когато са работили
в една от фабриките на Уилям.
2:00:48
Тогава г-жа Крофт е била старшата.
Била е готвачката.
2:00:51
А г-жа Уилсън е била
обикновена работничка.
2:00:54
Бедната стара Крофт не може
да я търпи, защото се е издигнала.
2:00:57
Обикновената глупост.
2:00:59
- Имало ли е изобщо г-н Уилсън?
Не мога да си представя.
- Аз също.