2:00:01
Да те оставя на спокойствие.
2:00:04
Ще ми... ще ми се обадиш ли
2:00:06
за погребението?
2:00:09
- Не трябва да идваш, ако те отегчава.
- Глупости. Разбира се, че ще дойда.
2:00:13
Реши ли какво
ще правиш с това място?
2:00:16
Не знам.
2:00:17
Ще го задържиш ли?
2:00:19
Толкова е трудно.
2:00:21
Искам да кажа, занимава ли му се
на някой напоследък?
2:00:26
Предполагам мога да го затворя
2:00:29
и да реша, когато
главата ми спре да ме боли.
2:00:32
Г-жа Уилсън може да се справи,
докато се оправиш.
2:00:35
Да, може.
Да не се тревожим за това.
2:00:38
Без съмнение, ще се възползва
от възможността да се отърве
от ужасната г-жа Крофт.
2:00:41
- Защо са такива врагове?
- Не знам.
2:00:45
Нещо от времето, когато са работили
в една от фабриките на Уилям.
2:00:48
Тогава г-жа Крофт е била старшата.
Била е готвачката.
2:00:51
А г-жа Уилсън е била
обикновена работничка.
2:00:54
Бедната стара Крофт не може
да я търпи, защото се е издигнала.
2:00:57
Обикновената глупост.
2:00:59
- Имало ли е изобщо г-н Уилсън?
Не мога да си представя.
- Аз също.
2:01:04
Въпреки, че може би е имало.
2:01:07
Наистина ли?
Учудваш ме.
2:01:09
Може би си е сменила името,
2:01:11
но когато е работила при Уилям
се е казвала по друг начин,
2:01:15
Паркс или Паркър, или Паркинсън,
или нещо подобно.
2:01:22
Влез.
2:01:27
- Заета сте.
- Не, не, проверявам смяната на бельото.
2:01:29
Ако го оставя на прислужниците,
2:01:32
едни и същи 20 чаршафа
ще се ползват докато се разпаднат.
2:01:44
Защо го направи?
2:01:52
Как разбра, че е той?
2:01:55
По името или видя
снимката в стаята му?
2:01:58
А, да, снимката.