:54:01
Медали в знак на приятелство,
които японците ни дадоха,
:54:03
когато се правеха, че искат мир.
:54:04
Какво ще правите с тях?
:54:06
Завържете ги на бомбите
и им ги върнете.
:54:12
Какво става?
:54:14
Ами, сър, имаме само 16 самолета.
:54:16
Е?
:54:17
Когато японците ни нападнаха,
имаха повече от 300.
:54:20
Има разлика.
:54:23
Не че се страхуваме, сър,
:54:25
но може да умрем,
а искаме да знаем защо.
:54:31
Знаете, в Пърл те ни
удариха като с парен чук.
:54:36
Това нападение, дори да е успешно,
:54:39
ще бъде като игла в купа сено,
:54:43
но пък ще бъде точно
в техните сърца.
:54:46
Победата принадлежи на тези,
които най-много вярват в нея.
:54:49
И най-дълго.
:54:53
Ние ще вярваме.
:54:55
Ние ще накараме американците
също да повярват.
:54:57
Полковник? Може ли за минута.
:55:02
-Извинете, майор Джаксън?
-Да?
:55:05
Помните ли ме?
:55:07
О, разбира се.
:55:09
Съжалявам.
Исках да ви се отблагодаря.
:55:12
Може би можете.
:55:13
Когато започнат да пристигат
новините за момчетата на Дулитъл,
:55:16
искам да бъда в командния пост.
:55:19
Съжалявам. Не знам за
какво говорите.
:55:24
От къде по дяволите,
знаете за тази мисия?
:55:27
Нека да го наречем,
издаване по невнимание.
:55:29
Някой пилот, с когото се срещате,
не си е затворил устата.
:55:33
Всъщност, отнася се за
двама пилоти.
:55:35
Знам, че са в голяма опасност.
:55:38
Искам само да съм там, когато новините ни казват
:55:41
дали са живи или мъртви.
:55:46
Повечето офицери щяха да
ви хвърлят в карцера.
:55:49
Повечето сестри нямаше
да си държат пръстите
:55:51
в артерията ви.
:55:59
Не мога да обещая нищо.