:42:02
Казваш, все едно съм те измамил.
:42:05
- А не си ли?
- Не исках.
:42:08
Твърде много те уважавам.
:42:10
О, господи. Как преминахме
от любов, през грижа, до уважение?
:42:14
В следващия момент,
ще ми купуваш шал за молитва.
:42:17
- Бети Ан...
- Остави ме на мира. Моля те.
:42:19
- Бети...
- Просто си тръгни.
Ще се оправя. Остави ме сама.
:42:21
- Скъпа, чуй...
- Остави ме на мира!
:42:25
Надявам се да решиш
да останеш в Норт Коуст.
:42:27
Ти наистина помагаш
да се промени компанията.
:42:30
Предполагам няма да имаме
меден месец в Позитано, а?
:42:33
Чувствам се като негодник!
:42:35
Не трябва. Вината е моя. Въвлякох се
в това против преценката си.
:42:38
- Скъпа...
- Просто тръгвай.
:43:25
Довиждане Крис.
Довиждане Ню Йорк.
:43:33
Г-це Фитцджералд!
Господи! Какво правиш?
:43:37
- Какво правиш тук?
- Как така, какво правя тук?
:43:40
- Какво правиш тук?
- Случи се да минавам.
:43:43
- Какво?
- Аз... Какво... Аз бях...
:43:46
- Крия се зад паравана ти.
- Зад кое?
:43:49
Имаш приятен японски параван.
Криех се зад него.
:43:52
Как влезе? От кога си тук?
:43:55
Аз... Какво време... Отскоро, всъщност.
:43:57
- Нахлул си в апартамента ми?
- Не съм нахлул.
:43:59
- Как влезе?
- Наистина ли искаш да знаеш?