:10:02
Кога ще се върнат?
:10:06
Няма да се върнат, дете.
:10:07
Точно като татко.
:10:10
Татко ще се върне!
:10:12
Г-жо Милс, баща ни е
на война във Франция.
:10:16
Това е Световната война.
:10:18
Знам, но той е във Франция.
:10:20
Достатъчно, бърборковци
:10:21
и довършете закуската си.
:10:24
Ти също ли ще ни напуснеш?
:10:27
Разбира се, че не!
:10:31
Защо да ви напускам?
:10:32
Другите също казаха, че няма,
:10:35
но го направиха
и тогава се случи.
:10:36
Млъкни!
:10:40
Какво имаш предвид, Ан?
:10:41
Какво се случи?
:10:44
Мама... полудя.
:10:49
- Нищо не се е случило.
- Напротив, случи се.
:10:51
- Не, не е!
- Да, случи се!
:10:53
Тишина!
:10:57
Какво става? Искам тези
чинии да са празни
:11:00
след по-малко от минута.
Разбрахте ли?
:11:05
Г-жо Милс, бихте ли
излязла отвън за момент?
:11:08
Бих искала да поговоря с вас.
:11:11
Да, госпожо.
:11:16
пощальонът обикновено
идва в сряда.
:11:20
Току-що проверих пощенската кутия
:11:22
и се оказа, че тази
седмица не е идвал.
:11:24
Страхувам се, че не разбирам.
:11:26
Това писмо би трябвало
да е взето
:11:28
и доставено до редакцията
на вестника преди пет дни.
:11:30
Това е обявата за
домашни прислужници.
:11:32
След като никога
не е публикувана,
:11:33
бихте ли могла да обясните,
какво правите тук?
:11:36
Разбирам.
:11:38
Г-жо, точно това
щях да ви кажа,
:11:41
когато ни отворихте вратата.
:11:43
Истината е, че ние дойдохме
:11:45
тук случайно.
:11:48
В голяма къща като тази,
:11:49
винаги има нужда от някой,
който да прислужва.
:11:52
Преди прислужвали ли сте
в къща като тази?
:11:55
Това може да ви изненада, госпожо,
:11:57
но всъщност преди
сме работили тук.