:12:00
Много завидния размер 34 плюс.
:12:02
Плюс какво?
:12:04
Плюс обед, да го кажем така, сър.
:12:07
Много добре.
:12:08
Някога липсвала ли ти е?
Старата страна? Савил Роу?
:12:13
Роу. Ами...
:12:15
... липсва ми и не ми липсва.
:12:17
Нищо не може да се сравни с нея,
но когато бях там
:12:20
все се чувствах доста в сянката
на стария Артур Брайтуайт.
:12:24
Въпреки, че именно той ме
насърчи да разперя криле.
:12:28
- Добро момче беше Артур, нали?
- От старата школа, сър.
:12:35
Сега, ако мога...
:12:38
Много добре, сър.
:12:40
Ляво или дясно закопчаване?
:12:42
Днес повечето господа
предпочитат ляво. Нищо политическо.
:12:45
Никога не знам къде е проклетото нещо.
Топките ми са като ветропоказател.
:12:50
- Какво ти каза?
- Да ми каже, сър?
:12:52
Брайтуайт. Казал ти е да разпериш крила.
:12:56
Да, разбира се. Помня го, като че беше вчера.
:12:59
Кроях хубаво карирано
рязано сако за лорд Брабърн.
:13:03
Прекрасен мохер с малко кашмир.
:13:06
Вдигнах поглед, а той ме гледаше от входа.
:13:09
Aртур Брайтуайт.
:13:11
Той беше едър мъж, внушителен.
:13:13
Имаше присъствие. Трудно е да го опиша с думи.
:13:16
- Мустаците.
- Мустаците?
:13:18
Страшно гъста работа. Целите в супа.
:13:21
- По мое време нямаше мустаци.
- Още ги виждам. Светлокафяви.
:13:25
Мисля, че ни баламосва, Хари.
Не признавай нищо. Отричай всичко.
:13:28
Мисля, че паметта ви играе номера, сър.
:13:30
Спомняте си някой друг и преписвате
неговите мустаци на Брайтуайт.
:13:36
Продължавай.
:13:37
"Хари," казва ми той, "мисля,
че си заслужи наградата.
:13:42
Какво ще кажеш да отнесеш името и
:13:44
традициите ми в Новия свят?
:13:46
Говоря за пълно партньорство. "
:13:49
Не ме е срам да кажа,
че в очите ми имаше сълзи.
:13:52
Докара сълзи и в моите.
:13:55
Благодаря, сър.
:13:56
Никога не съм чувал
толкова глупости в живота си.