:01:03
По-близо, Джон.
Няма да те ухапя. По-близичко.
:01:08
От 3 седмици на пристанището има
португалски кораб под карантина.
:01:12
Иди, преди Ранобудните
да са го претарашили.
:01:16
Считайте го за сторено.
- Добро момче.
:01:19
А ти, както и да ти е името. . .
Как се казваш?
:01:27
Амстердам, господине.
- Амстердам ли?
:01:31
Аз съм Ню Йорк.
:01:33
Не смей да идваш пак с празни ръце.
Трябва да си плащаш
:01:37
за удоволствието от компанията ми.
Заведи го на разходка с лодка, Джон.
:01:42
Кой знае,
може пак да ти спаси живота.
:01:47
Спипат ли ни Ранобудните,
ще ни прережат гърлата.
:01:52
Сам ще го направя, ако не млъкнеш.
:01:53
Никога не съм харесвал
пристанището след залез.
:01:56
А сега всяка нощ сваляха
на сушата телата на войниците.
:02:01
Безброй майки не узнаваха
къде са загинали синовете им.
:02:04
Загубих най-големия си син
в битката при Антейтъм.
:02:08
Не открихме останките му.
- Беше печална гледка.
:02:11
Войната няма да продължи вечно.
- Но ние си имахме своя работа.
:02:23
Хиените вече са били тук.
Нищо не е останало. Да се връщаме!
:02:32
Какво, по дяволите, е това?
:02:41
Джими ! Залегни !
:02:46
Сега със сигурност ще дойдат
пристанищните пазачи. Скачайте!
:02:56
Да поогледаме.