:17:05
Добре. В теб ми беше надеждата.
:17:11
Малкото клонче, което можеше
да ми спаси живота.
:17:15
Но разбирам.
:17:18
Имате си други грижи,
Цезар, римляните.
:17:22
Не ви е до мен.
:17:25
Може и да умра, но се
радвам, че се запознахме.
:17:30
Господа гали, Идефикс.
:17:40
Какво има?
:17:44
Нумеробис, почакай!
:17:45
Трябва да разгледам един ръкопис
в библиотеката на Александрия.
:17:49
Не обещавам нищо,
но ще те придружа.
:17:54
Благодаря, Панорамикс!
Благодаря ти за всичко!
:17:58
Корабът чака в залива. Има място
за всички. Няма време за губене.
:18:01
Давай, Динамикс. Не става.
:18:04
- Не може да си седим тук.
- Защо не?
:18:07
Много е малък за такова пътуване.
И котка може да го победи.
:18:11
Хайде, стегни си багажа
и стига си дрънкал.
:18:15
Стига си дрънкал.
Стига си дрънкал.
:18:28
И под мразовитата прегръдка на
зимата, на борда на кораб,
:18:32
започна дългото пътуване към Египет,
земята на Ра, богът на слънцето.
:18:36
Царството на легендарната Клеопатра
очакваше Астерикс, Обеликс, Панорамикс.
:18:43
И Идефикс!
:18:46
Какво?
:18:48
Аз го правя. Не може ли?
:18:52
Я отвори вързопа, да видим
откъде идва всъщност!
:18:57
- Този вързоп ли?
- Да, точно него.