:50:01
На ръчна си, задник.
:50:03
Не ми викай...
:50:08
Задник!
:50:11
Госпожо Ана!
:50:12
Нина! Отведоха Джени!
:50:16
Бързо!
:50:18
Ето, вземи това.
Не бутай, а дърпай.
:50:21
Тръгвам след тях.
:50:23
Идвам с теб!
:50:25
Аз също.
:50:26
Аз обичам Пъги!
:50:28
Чакайте!
:50:31
Чакайте ме! Аз съм полицай!
:50:33
Моника, трябва да се освободиш.
:50:34
Обади се на диспечера, кажи им
да изпратят хора на летището.
:50:36
- Аз ще се заема с това.
- Уолтър!
:50:40
Ако не забравиш,
обади се на този номер.
:50:42
Кажи на г-ца Хедър Уейнторб,
че ще закъснея.
:50:45
- Уолтър!
- Уолтър!
:50:51
Момчето води интересен
живот, няма спор.
:50:53
Какво правиш?
Закопчан е за полицай.
:50:55
Ченгето не може да ни направи
нищо, докато е закопчана.
:50:57
Дори си мисля, че тази
етажерка не е много евтина.
:50:59
Телефонът е прекъснат. Трябва
да излезем и да повикаме съседите.
:51:02
- Помогни ми.
- Не можеш да ме накараш!
:51:05
Помогни ми, иначе ще те
смачкам като буболечка.
:51:08
Просто стреляй и да
изчезваме към летището.
:51:11
Прав си. Колкото по-дълго стоим,
толкова по-странно става.
:51:13
Точно така,
това е Странсвил, САЩ.
:51:16
- Мамка му!
- Какво правиш?
:51:18
На три ще счупим
стъклото с етажерката.
:51:21
Как пък не!
:51:22
Едно, две...
:51:23
Това е стъкло, глупачке.
Ще ни убие!
:51:25
- Три!
- Не! Не!
:51:36
- Уцели ли го?
- Така мисля. Падна.
:51:38
- Ченгето също падна.
- Проклето куче.
:51:40
Странсвил, САЩ.
:51:41
Точно така.
:51:43
Ставай!
:51:43
Лицето ми!
:51:45
Лицето ми!
:51:47
Можем да повикаме помощ,
ако изправим това нещо.
:51:49
Добре ли сте, полицай?
:51:52
Вие кои сте?
:51:53
Пат Гриър, Алън Зайц.
Хърк?
:51:55
Да, това е Хърк.
:51:56
Ще ме откопчеете ли?
:51:58
Не сега.
Г-н Хърк, аз съм от ФБР.