:15:01
Момент, един момент, моля.
:15:05
- Добре.
- Благодаря ви, сър.
:15:23
- Татко!
- Здравейте, момчета.
:15:25
- Закъсня. Мама вече влезе.
- Какво има в чантата.
:15:28
- Коя чанта?
- Татко!
:15:31
О, тази чанта.
Това е подарък за съдията.
:15:33
Аз искам подарък!
Аз искам подарък!
:15:36
- Не би трябвало да го лъжеш, татко.
- Добре, добре.
:15:39
Не бих дал на съдията
толкова хубав подарък.
:15:43
Честит рожден ден.
Чуйте ме, момчета.
:15:46
Всичко ще се нареди.
Купих къща.
:15:49
- В Орегон?
- Не, в Куийнс.
:15:52
- Мама казва, че ще се местим в Орегон.
- Вече няма да е нужно.
:15:55
Затова купих къщата -
за да не отидете в Орегон.
:15:58
Ти с нас ли ще живееш?
:16:03
Да видим какво ще каже съдията,
става ли?
:16:05
Съдът отказва искането за
съвместно попечителство...
:16:08
и присъжда самостоятелно
попечителство на майката.
:16:11
Почакайте!
:16:12
Мис Гибсън се мести в Орегон,
за да започне нова работа.
:16:15
- Седмични посещения ще са невъзможни.
- Отбелязано е.
:16:18
- Запишете го при съдебния чиновник.
- Чакайте! Ваша чест...
:16:20
Ваша чест, зная че съм закъснял,
но един човек блъсна колата ми.
:16:24
Вижте, погледнете тук.
Това е доказателство... ново доказателство.
:16:29
Имам план за съвместно попечителство!
Всичко е тук.
:16:31
Г-н Гибсън, закъсняхте, а
това изслушване вече приключи.
:16:34
- Но аз претърпях катастрофа.
- Ваша чест, можем ли да си тръгваме?
:16:36
- Но аз не съм свършил още!
- Съдът вече реши, г-н Гибсън.
:16:38
- Но аз не бях тук!
- Съдът вече взе решение.
:16:41
Валери, аз....
аз ви купих къща.
:16:44
- Твърде късно е, ваша чест.
- Не, вече е твърде късно!
:16:46
Това са 20 минути.
Само 20 минути.
:16:48
20 минути не могат да бъдат толкова много.
Валери, моля те.
:16:51
Не позволявай 20 минути да съсипят това,
което се опитвам да направя.
:16:54
- Моля те, не започвай.
- Не разговаряй с него.
:16:57
Г-н Гибсън, бихте ли се приближили
към съда?
:16:59
- Ваша чест, може ли да си тръгваме?
- Да.