:40:01
Шегуваш ли се?
:40:03
Не. Кажи, да или не.
:40:06
За 40-я ми рожден ден?
:40:07
Ами да.
:40:10
Веднъж го използвах.
:40:12
И какво стана?
:40:15
Заклещих се на стола.
:40:19
Използвала си го на стол?
:40:23
Да, така е на кутията.
:40:26
По други начини...
:40:29
Никога не и на стол.
:40:33
Подаряването е изкуство.
:40:36
Трябва да мислиш за човека.
:40:38
Съжалявам, мислех, че ще ти хареса.
На мен ми харесва.
:40:41
Трябва да подаряваш на хората
:40:43
това, което мислиш, че искат.
:40:44
Нещо лично.
:40:46
Колко по-лично от това?
:40:48
Тогава ти и този мъж...
Как му беше името?
:40:51
Том.
- Том.
:40:52
Седяхте в двата края на масата
:40:55
и се гледахте през цялото време.
:40:56
Дори не си общувахте.
:40:58
Лий, извинявай, моля те!
:41:00
Случи се да съм влюбена
за кратък период от време.
:41:04
Веднъж, което се случи да бъде
:41:05
през седмицата,
когато е рождения ти ден.
:41:06
Оттогава мина година.
- Забрави.
:41:08
За бога!
:41:10
Това е просто подарък.
:41:11
Подаръкът си е подарък, няма спор.
:41:13
Не трябва да се упреква този,
който го е подарил година по-късно.
:41:20
Сега вече знам.
- Какво?
:41:22
Това означава нещо за теб.
:41:23
Кое?
:41:25
Това, което слагаш вътре.
:41:34
Малко да се промениш.
:41:39
Той ми бие инжекцията
:41:41
и аз ставам невидима.
:41:44
Тогава мога да правя всичко,
:41:46
защото съм невидима.
:41:47
Какво правя ли? Отивам при
един от колегите си, Карл
:41:52
и го карам да се изповяда,
:41:55
като държа опрян нож на врата му.
:41:58
Това е странно,
защото харесвам Карл