:14:00
Шегувах се.
Не искам да те нараня, наистина.
:14:04
-Къде си малко, Щурче?
-Добре, вярвам ти.
:14:09
-Мога ли да ти вярвам, наистина?
-Не чух нищо.
:14:11
Има някакво ехо тук
като говоря.
:14:14
-Би ли дошъл малко по-близо?
-Къде?
:14:17
Например тук!
Точно тук, където ти посочвам.
:14:21
-Така ще може да си говориме.
-Идвам, Пинокио.
:14:24
Идвам, защото ти имам доверие.
:14:29
-Такива като теб...
-Хванах те!
:14:32
Сега разбра ли!
Всичко, което научих от досадния ти глас...
:14:35
Не мога да стоя!
:14:38
Щурец, къде си?
:14:42
Чуствам, че вече няма да мога да свиря!
:14:43
Гладен съм,уморен,
умирам за сън...
:14:46
...студено ми е,и съм гладен.
:14:48
Щурец, гладен съм!
:14:49
Какъв страшен град!
Какъв страшен град!
:14:54
Какъв страшен град!
:15:12
О, Боже!
:15:17
Какво е това?Татко!
Скъпи татко!
:15:20
Мой скъпи, малък Пинокио,
ще се запалиш!
:15:24
Ако само знаех, какво съм всъщност!
Искам да забравя и да умра.
:15:28
Какво се случи, Пинокио?
:15:29
Валеше дъжд, валеше сняг.
:15:31
А теб те нямаше тук.
Бях толкова гладен!
Тогава щуреца каза:
:15:34
"Заслужаваш си го.
Така ти се пада.
Ти беше лошо момче!"
:15:36
И знаеш ли как му отвърнах?
Ударих го с чука!
:15:38
Направих правилното нещо.
Аз казах, "Ще те науча."
:15:40
Но едно е сигурно, бях уморен,
бях гладен, и заспах.
:15:44
А теб те нямаше,тате
разбра ли?
:15:47
Тогава седнах близо до огъня,
за да се стопля и той ме изгори.
:15:51
Сега съм само гладен, тате...
:15:53
...и вече нямам малки панталонки и блузка.
:15:57
Ще ми направиш ли ново костюмче, тате?