:07:02
Торта? О, Боже мой.
:07:04
Не виждаш ли, че тя е
по-голяма отколкото тортата?
:07:10
Защо напусна работата си?
:07:12
- Защо ти е да знаеш?
- Просто да знам.
:07:15
- Напуснах работа и толкова.
- Защо?
:07:17
Не се разбирах
с мениджъра.
:07:19
И какво от това?
:07:20
Ще трябва да си намериш
друга работа.
:07:23
Знам, татко. Просто,
трябваше да го направя.
:07:27
Утре ще дойдеш да
работиш с нас в фабриката.
:07:29
- Какво?
- В никакъв случай!
:07:31
Стела, много сме назад с работата.
:07:33
- Не сме назад.
- Да, назад сме.
:07:36
Ако ти не помогнеш на сестра си,
кой друг ще го направи?
:07:39
Не знам, и не ме интересува.
:07:41
- Защо трябваше да го казваш?
- Защото е истина.
:07:46
Стела стои до късно цяла нощ,
опитвайки да завърши тези рокли.
:07:49
- Татко, не мога си
позволя да наема още хора.
:07:51
Значи въпроса е решен.
:07:53
Ако Стела не може да плаща на
Ана, това не ни помага.
:07:56
Тя ще плати.
:07:58
Добре, ще й плащам.
Тя може да глади.
:08:01
Край на дискусията, сеньор.
Кой иска торта?
:08:04
Аз искам.
:08:06
Едно голямо парче.
:08:07
Вземи малкото.
:08:10
Г-н Гусман, какво правите тук?
:08:12
- Родителите ти тук ли са?
- Да, но аз ви казах...
:08:15
Ана, кой е той?
:08:17
Добър ден, господине.
Госпожо.
:08:20
Аз съм Луис Гусман. Аз съм
учителя по английски на Ана.
:08:23
- Говоря английски.
- Съжалявам.
:08:26
Ана е отлична ученичка.
:08:28
Бих искал да я видя да продължи
образованието си, отивайки в колеж.
:08:32
Г-н Гусман, разбира се, че
искаме Ана да се образова.
:08:38
Вече го дискутирахме
в нашето семейство.
:08:41
Но се нуждаем от нея
да работи сега.
:08:43
Тя може да отиде в колеж по-късно.
:08:46
Сеньор Гарсия, Ана е много
специално младо момиче.
:08:49
Тя влезе в гимназията
на Бевърли Хилс...
:08:51
което не е лесно, и сега
може да върви по-нататък.
:08:53
Има много видове стипендии.
:08:55
Съжалявам, г-н Гусман...
:08:57
но утре сутрин тя
отива във фабриката...