:49:02
В деня, в който той умря...
:49:05
не можех да платя болницата...
:49:07
така че симулирах...
:49:10
че той е все още жив...
:49:13
и го поставих в
инвалидна количка...
:49:15
и го закарах вкъщи с такси.
:49:24
Ти си била добра дъщеря, Панчита.
:49:27
Опитах.
:49:38
- Здрасти, Стела.
- Здрасти, г-н Хиро.
:49:40
- Наема закъснява с три седмици.
- Толкова съжалявам.
:49:44
Ще може ли да платите
наема в края на месеца?
:49:47
- Да, разбира се.
- Добре.
:49:51
Харесвам ви като наемател и
не искам да ви изхвърлям.
:49:55
Не.
:49:57
Поздравете Розали от мен.
:49:58
Ще я поздравя.
:50:00
Чао.
:50:19
Татко!
:50:24
Анита.
:50:26
- Какво правиш тук?
- Тате, имам нужда от помощ.
:50:29
Казвах на Стела много пъти.
:50:33
"Ако нямаш парите предварително...
:50:36
"не го прави. "
:50:37
Да, знам, но тя работи усилено...
:50:40
и просто не става.
:50:45
Тя трябва да плати
наема така или иначе.
:50:47
Знам, татко, но не е нейна вината.
:50:52
Имам предвид, никога не съм
осъзнавала колко усилено работи тя.