:28:01
Виж тези кътници!
:28:04
Защо ли си правя труда да говоря
с два глупави лоса?
:28:07
Не, ние сме катерици, а?
:28:08
Върколак.
:28:11
Сам ще го намеря.
:28:13
Не бих тръгнал натам.
- Защо, а?
:28:16
Имаше някаква причина...
:28:19
Ти го спомена.
:28:20
Опитвам се да се сетя,
но ти не млъкваш...
:28:29
Сети ли се вече?
:28:31
А, не, направо ме побърква, а?
:28:47
Хей...
:28:48
Чисто ли е?
- Какво?
:28:51
Има ли ловци наоколо?
:28:52
Не.
:28:54
Добре.
:28:55
Как си?
Май не си видял капана, а?
:28:58
Аз го видях от далече.
:29:00
Трябва доста да те е срам.
:29:01
Не се притеснявай.
:29:03
Няма да кажа на никого.
:29:06
Какво?
:29:07
Трябва да слезеш.
Нека ти помогна.
:29:08
Чакай, чакай, чакай!
:29:10
Не мърдай!
:29:11
Не, само... Престани!
:29:13
Ако само...
Дай ми... Престани!
:29:17
Няма смисъл.
:29:18
Единственият начин да слезеш,
е да си прегризеш крака.
:29:22
Нямам нужда да ми помага някаква
тъпа мечка.
:29:24
Просто ми дай пръчката.
:29:26
Добре, заповядай.
- Не, не.
:29:27
Ще го направя сам.
Върни я обратно.
:29:29
Откъдето я взе.
:29:31
Малко наляво.
:29:32
До малката скала.
:29:34
Тук?
- Да!
:29:35
Добре.
:29:37
Това дърво е доста здраво, а?
:29:40
Знаеш ли, когато бях малък...
:29:41
Много обичах да се катеря по дърветата,
всякакви дървета.
:29:44
Катерех се по борове, дъбове, фурми...
:29:47
кленове, брези, върби...
:29:50
Очите ми се насълзиха,
езика ми се поду
:29:52
и оттогава много внимавам какво ближа.