Before Sunset
Преглед.
за.
за.
следващата.

:19:01
Гангстерски войни, убийства,
особен но серийни убийства...

:19:05
Но чашата преля когато...
:19:07
...чух някакъв шум на
пожарния ми изход...

:19:10
...обадих се на полицията,
и най-накрая те пристигнаха.

:19:13
- Да бе,три часа по късно.
- Да,след като вече бях изнасилена и убита.

:19:17
Не, но бяха мъж
и жена полицай

:19:19
Обяснявах им това,което бях чула...
:19:21
...когато се наложи жената
да отиде до полицейската кола.

:19:24
Останах сама със ченгето
:19:26
И той веднага ме попита дали имам оръжие,
и аз казах, "Не,разбира се,че не."

:19:30
А той ми отговори, "Е, по добре се
замисли да си вземеш един.

:19:33
Това е Америка,не Франция. Ясно?"
:19:36
И аз му казах, "Нямам си идея
как да стрелям с пистолет...

:19:40
...и всъщност въобще
не се интересувам от оръжия."

:19:42
И тогава той си извади пистолета,
ето така, и продължи:

:19:46
"Е, един ден, може да имаш нещо такова
насочено към лицето ти...

:19:52
...и ако искаш да живееш дълго...
:19:54
...ще трябва да избираш
между теб и тях."

:19:59
И тогава си тръгнаха. И на следващата
сутрин се обадих за разрешително за пистолет.

:20:03
Аз с оръжие.
Абе направо си е страшничко.

:20:06
Обаче тогава осъзнах,
че нещо не беше наред.

:20:08
Начина по който този полицай си извади
оръжието,и въобще всичко, разбираш ли?

:20:12
Така че си отмених молбата
за оръжие...

:20:14
...обадих се на полицията и се опитах
да се оплача от това ченге.

:20:17
- И какво стана?
- Ами много неща трябваше да попълвам...

:20:20
...и тогава се стреснах,
от гадната ми виза...

:20:22
- Помисли си,че ще те депортират?
- Именно. И така се отказах...

:20:25
...и забравих цялата история.
:20:27
- Е, предполагам,че така и не я забравих.
- Очевидно.

:20:31
И все пак,наистина ми
хареса докато бях там.

:20:33
- Много неща ми липсват в САЩ
- Така ли?Например кои?

:20:38
Ами...
:20:40
Цялостното добро настроение,
което хората имат там.

:20:42
Дори понякога да са
пълни глупости.

:20:45
Като, "Как си?" "Супер."
"Как си?" "Супер!"

:20:48
"Желая ти приятен ден!"
:20:50
Абе не знам. Парижаните понякога са
толкова кисели. Забелязал ли си?

:20:54
Не,всички ми се струват
доста щастливи

:20:57
- Не са щастливи. Не.
- Не са ли щастливи?


Преглед.
следващата.