:21:00
Не,те са. Не знам. Имам предвид французите.
Направо ме побъркват.
:21:03
Как така? Какво става?
:21:05
Ами,те са много мили.
Страхотни са, като са наоколо.
:21:08
Обичат храна, вино,
страхотни готвачи са.
:21:10
Обаче наистина имам лош късмет с тях.
:21:12
Защо? Какво имаш предвид?
:21:15
- Ами предполагам,че не са толкова...
- Какво?
:21:18
Каква беше думата?
:21:20
- Палави? Не са толкова палави.
- Палави?
:21:24
Чакай,слушай какво ще ти кажа. В това
отношение аз съм горд,че съм Американец.
:21:28
Така и трябва.
Да,само в това отношение.
:21:31
Някога бил ли си в Източна Европа?
:21:33
Източна... Не, не съм.
Благодаря.
:21:37
Спомням си,че като бях тийнейджърка
посетих Варшава...
:21:39
...когато все още беше
комунистическия режим.
:21:42
- Който въобще не одобрявам.
- Да бе да.
:21:44
- Не,наистина.
- Шегувам се.
:21:46
Както и да е,имаше нещо там,
което ми беше много интересно.
:21:49
След две седмици,
нещо в мен се промени.
:21:53
Градът беше доста мрачен и сив...
:21:56
...но не след дълго,
всичко ми се разясни.
:21:59
Писах много повече
в моя дневник...
:22:00
...идеи, за който никога не съм си мислела...
- Комунистически идеи?
:22:04
- Слушай,не съм...
- Извинявай, аз...
:22:06
- Добре.
- Е,продължи.
:22:08
Добре. После ще те пратя в архипелаг ГУЛАГ.
:22:10
Не. Отне ми малко време, за да обмисля
защо се чувствах толкова различно.
:22:14
Един ден докато се разхождах
из едно Еврейско гробище...
:22:17
...не знам защо,
но точно там разбрах...
:22:19
...разбрах,че съм изкарала последните
две седмици далеч от моите навици.
:22:23
Телевизията беше на език,
който не разбирах...
:22:25
...нямаше какво да си купя,
никакви реклами...
:22:27
...и така всичко,което правих беше...
:22:29
...да се разхождам, мисля, и пиша.
Съзнанието ми сякаш беше в почивка
:22:34
...свободно от поглъщащата агресия.
Беше все едно съм опиянена.
:22:38
Чувствах се толкова спокойна.
Никакво желание да бъда някъде другаде...
:22:42
...да пазарувам...
:22:44
Може да ти се стори
голяма скука в началото...
:22:46
...но всъщност беше много задушевно.
:22:48
Беше интересно,разбираш ли?
:22:50
Можеш ли да повярваш,че само преди
девет години се разхождахме из Виена?
:22:54
- Девет години? Не, това е невъзможно.
- Е,така беше. Имам чувството,че беше преди два месеца.
:22:58
Но беше лято'94.