:45:02
Някой хора просто имат любовна връзка,
или цяло приятелство...
:45:06
...скъсват и забравят.
:45:08
Те продължават като че ли
сменят марката на храната за закуска.
:45:13
Чувствам че никога няма да мога да забравя
някого с когото съм била...
:45:16
...защото всяка личност има
свои собствени качества.
:45:21
Не можеш да замениш никого.
Загубеното си е загубно.
:45:27
Всяка връзка, когато приключи,
наистина ме наранява, не мога и да се възстановя напълно.
:45:31
За това съм много внимателна
когато се обвързвам...
:45:35
...защото боли прекалено много.
:45:37
Дори да бъдеш зарязан,
всъщност аз не правя това...
:45:40
...защото от човека ще ми липсва
най-обикновените неща.
:45:43
Сякаш съм завладяна от дребните неща.
:45:46
Може би съм луда,
но когато бях малка...
:45:48
...майка ми ми каза
че винаги закъснявам за училище.
:45:51
Един ден ме проследи, за да разбере защо.
:45:54
Гледах кестените падайки от
дърветата, търкаляйки се по тротоара...
:45:58
...или мравки пресичащи улицата, начина по който
листата хвърлят сянка по дънера на дървото.
:46:04
Дребните неща.
:46:06
Мисля че и при хората е същото.
:46:08
Виждам ги в малки детайли,
толкова специфични за всеки един от тях...
:46:11
...това ме кара те да ми липсват
и винаги да ми липсват.
:46:15
Никога не можеш да замениш някого...
:46:17
...защото всички са направени от толкова
красиви, специфични детайли.
:46:24
Като например, спомням си начина по който брадичката ти
има малко червен цвят в нея...
:46:28
...и как слънцето
го караше да свети...
:46:31
...сутринта точно преди да си тръгнеш.
:46:34
Спомням си това, и го пропуснах.
:46:38
Наистина щуро, нали?
:46:40
Сега съм убеден. Искаш ли да
разбереш защо написах тази глупава книга?
:46:44
- Защо?
- Значи идваш за да почетеш в Париж...
:46:47
...и аз мога да дойда при теб и да те попитам,
"Къде по дяволите беше?"
:46:51
Не... мислиш ли, че щях да бъда тук днес?
:46:54
Сериозен съм. Мисля че я написах,
по начин, по който съм се опитвал да те намеря.
:46:58
ОК, това... аз знам че това не е истина...