:46:04
Дребните неща.
:46:06
Мисля че и при хората е същото.
:46:08
Виждам ги в малки детайли,
толкова специфични за всеки един от тях...
:46:11
...това ме кара те да ми липсват
и винаги да ми липсват.
:46:15
Никога не можеш да замениш някого...
:46:17
...защото всички са направени от толкова
красиви, специфични детайли.
:46:24
Като например, спомням си начина по който брадичката ти
има малко червен цвят в нея...
:46:28
...и как слънцето
го караше да свети...
:46:31
...сутринта точно преди да си тръгнеш.
:46:34
Спомням си това, и го пропуснах.
:46:38
Наистина щуро, нали?
:46:40
Сега съм убеден. Искаш ли да
разбереш защо написах тази глупава книга?
:46:44
- Защо?
- Значи идваш за да почетеш в Париж...
:46:47
...и аз мога да дойда при теб и да те попитам,
"Къде по дяволите беше?"
:46:51
Не... мислиш ли, че щях да бъда тук днес?
:46:54
Сериозен съм. Мисля че я написах,
по начин, по който съм се опитвал да те намеря.
:46:58
ОК, това... аз знам че това не е истина...
:47:00
...но е много мило от твоя страна.
- Мисля че е вярно.
:47:03
Какви са ни шансовете
да се срещнем отново?
:47:06
След този Декември...
мисля че нулеви.
:47:09
Но не сме истински, нали?
:47:12
Ние сме като герой от
съня на някоя стара дама.
:47:15
Тя е на смъртния си одър,
фантазирайки си за нейната младост.
:47:17
Така че ние трябва да се срещнем отново.
:47:19
О, боже. Защо не беше там,
във Виена
:47:24
- Казах ти защо.
- Знам, аз просто...
:47:28
Искаше ми се да беше.
:47:30
Живота ни можеше да бъде
толкова различен.
:47:33
Мислиш ли?
:47:35
Всъщност, да.
:47:37
Може би не. Може би щяхме да се
мразим един друг в края на краищата.
:47:40
Какво, както се мразим сега ли?
:47:44
Знаеш ли, може би ние...
ние сме добри само в кратки срещи...
:47:48
...разхождайки се в европейски градове,
с топъл климат.
:47:53
О, Боже. Защо не си разменихме
телефонните номера и други подобни?
:47:56
Защо не го направихме?
:47:58
Защото бяхме млади и глупави.