1:41:00
че е много изплашен
1:41:01
и че не иска да отива в Ирак.
1:41:04
Така че имахме възможност да поговорим за това
1:41:06
че понякога страха е полезен
1:41:08
защото поддържа сетивата ни будни.
1:41:10
И тогава той ми каза
1:41:11
че не е казвал на никой друг
1:41:13
но е знаел че заминава за Багдат.
1:41:17
Бяхме като всички, залепени за телевизора.
1:41:22
Наплъно залепени за телевизора
1:41:25
надявайки се да го мернем някъде.
1:41:27
'Моежете ли да отидете при хеликоптерите?
1:41:29
Може ли да го видим?'
1:41:31
Тогава през онази нощ, някъде след 10
1:41:34
аз се бях качила в спалнята
1:41:36
и си лежах в леглото
1:41:38
и си прехвърлях каналите с дистанционното
1:41:39
и тогава чух
1:41:40
'Свален хеликоптер Блек Хоук в южен Ирак.'
1:41:43
Това което може да съобщим към момента е че миналата вечер
1:41:46
армията наистина е изгубила един хеликоптер Блек Хоук.
1:41:49
Беше ни казано от полевите офицери
1:41:52
че в хеликоптера е имало шестима човека.
1:41:55
Следващата сутрин се събудих и си казах
1:41:57
'Разкарай тези мисли от главата си.
1:42:00
Добре, Господи, имам нужда от теб.
1:42:02
Имам нужда от теб, Господи, за да ми помогнеш да преживея това.
1:42:04
Обадиха се от аримията
1:42:06
и си спомням че вдигнах телефона
1:42:07
и някой попита дали съм Лиза Липкомб,
1:42:10
и аз казах да,
1:42:11
и гласът каза 'майката на сержант Майкъл Патерсън?'
1:42:16
и си спомням че изтървах слушалката.
1:42:22
И всичко което той каза
1:42:23
което си спомням беше 'Госпожо, Армията на Съединените Щати
1:42:28
и Секретаря по отбраната със съжаление ви информират...'
1:42:34
Това е всичко което си спомням.
1:42:37
Скръбта ме сграбчи толкова силно
1:42:41
че направо паднах на пода.
1:42:44
Бях сама,
1:42:45
нямаше кой да ме вдигне.
1:42:47
Допълзях до бюрото,
1:42:51
хванах се за ръба и започнах да викам
1:42:55
'Защо трябваше да е Майкъл?
1:42:57
Защо трябваше да отнемате сина ми?
1:42:59
Защо трябваше да отнемате точно моя син?