1:08:00
Любопитна за тази част от неговия живот,
1:08:02
за която бях в пълно неведение
до преди няколко дни.
1:08:06
Те си имаха минало.
1:08:09
- Те си имаха настояще отделно от мен.
- Наште вкараха. Чуй.
1:08:12
Можеш ли да чуеш?
1:08:13
Тя не знаеше, че той си има приятелка,
но и не искаше да знае.
1:08:19
Изведнъж разбрах какво трябва да направя.
1:08:22
Накрая го помолих да се върне
при старата си приятелка.
1:08:23
Накрая го помолих да се върне
при старата си приятелка.
1:08:26
Тя се обаждаше постоянно,
молейки го. Умолявайки го.
1:08:29
- Тя беше отчаяна.
- Джойс?
1:08:33
- От къде й знаеш името?
- Ти го спомена. Тя го спомена.
1:08:35
- Каза го.
1:08:37
Така ли?
1:08:39
Джойс.
1:08:42
Той се върна при нея от жалост.
1:08:48
Барб беше права.
1:08:50
След като Джойс разбере, че той
я е лъгал за Лулу,
1:08:53
тя никога няма да му прости.
1:08:55
Което беше в края на краищата
това, което аз исках.
1:08:59
Тогава защо се чувствах толкова лошо?
1:09:09
- Не трябваше да ти показвам това.
- Не. Аз оценявам това, наистина.
1:09:13
Толкова е болезнено.
1:09:15
Вероятно съм му се обаждала няколко
пъти, когато той беше с нея.
1:09:18
Но аз бях разстроена. Не бих се описала,
че съм била истерична или жалка.
1:09:23
Но че тя знае,
1:09:25
че съм се обаждала, означава,
че той й е казал.
1:09:27
Дори и тя да не ги е чула,
тя знае за тях, а това е толкова болезнено.
1:09:35
Джойс, съжалявам.
1:09:39
Толкова съжалявам.
1:09:42
- Той е там.
- Къде?
1:09:46
Ей там, с оранжевия пуловер
и с глупавата прическа.
1:09:52
Глупава е.
1:09:56
Да.
1:09:57
Ние стояхме там
1:09:59
и двете отчаяно влюбени
в един и същи мъж.