:44:01
Наистина?
:44:03
Тук ли те болеше?
Или тук?
:44:07
Искаш ли да видиш училището ми?
- Не, не сега.
:44:10
Искам да говоря с амма.
- Не! Да отидем сега.
:44:15
Добре Чику.
:44:17
Мохан защо не отидеш да
видиш училището с Чику.
:44:22
Може да видиш и Гита.
Тя преподава там.
:44:25
Добре, но мислех че Чику
го боли коремът!
:44:28
Коремът? А да!
Болеше ме, но вече мина!
:44:32
Хайде да тръгваме за училището!
:44:48
Това е чичо пощальон!
:44:51
Не просто пощальон, дете
:44:53
...аз съм и ралото и вола, нивата
и семето, реколтата и зърното.
:44:56
Тук аз съм всичко!
:44:58
Аз разпределям писмата, удрям им
печата и ги разнасям.
:45:02
Когато съм на колелото, аз съм пощальона,
а когато съм на стола си, началника на пощата.
:45:07
Името ми е Нивааран Даял Шривастава.
С какво да ви помогна?
:45:13
От тук мога ли да се
свържа с Америка?
:45:15
Тук няма ЛСД, но ще може
да се свържете през село Мизва.
:45:21
Между другото, в това село няма банка,
няма връзка и няма регистрация.
:45:27
Извинявам се за инцидента
който стана по-рано днес.
:45:32
Няма нищо. Вие живеете в чужбина, нали?
- Да.
:45:39
И аз знам няколко думи на английски.
:45:44
Какво мога да направя
за вас?
:45:47
Много добре.
:45:55
Виж Моханбайя, това е моето училище.
("байя" - братко)