:45:02
Когато съм на колелото, аз съм пощальона,
а когато съм на стола си, началника на пощата.
:45:07
Името ми е Нивааран Даял Шривастава.
С какво да ви помогна?
:45:13
От тук мога ли да се
свържа с Америка?
:45:15
Тук няма ЛСД, но ще може
да се свържете през село Мизва.
:45:21
Между другото, в това село няма банка,
няма връзка и няма регистрация.
:45:27
Извинявам се за инцидента
който стана по-рано днес.
:45:32
Няма нищо. Вие живеете в чужбина, нали?
- Да.
:45:39
И аз знам няколко думи на английски.
:45:44
Какво мога да направя
за вас?
:45:47
Много добре.
:45:55
Виж Моханбайя, това е моето училище.
("байя" - братко)
:46:00
Впечатлен съм Чику!
:46:08
Беше 1942 година, когато
:46:09
лозунгът на движението "Напуснете Индия"
се чу за пръв път в Бомбай.
:46:14
От Бомбай до Лахоре (в Пакистан)
от Лахоре до Пешавари...
:46:20
индийските революционери и
британските войници бяха във война!
:46:25
Експлозии удряха редиците,
куршуми профучаваха и рикошираха
:46:30
Но въпреки всичко това, нашата кауза
беше на първо място, и ние никога не се предадохме!
:46:35
Мен ме удари куршум
в рамото.
:46:38
След това ни арестуваха
и ни хвърлиха в затвора
:46:42
...а ние продължавахме да протестираме-
Inquilab zindabad!(дълъг живот за революцията)
:46:46
Дададжи, тогава имаше ли брада?
- Ще ми се да имах!
:46:50
Тогава куршума щеше да заседне
в брадата ми и да се изгуби!
:46:58
Аз ... тръгвам!