:06:02
Защо предпочитате да сте гувренантка в провинцията,
отколкото да работите тук?
:06:05
- Нима, г-жо Понктън?
- Наистина ли сте готова да ни напуснете?
:06:13
Радвам да го чуя.
Приятен ден, г-це Шарп.
:06:17
Приятен ден.
:06:29
Г-це Пинктън.
:06:32
Нямам речникът на д-р Джонсън.
:06:35
Заповядай.
:06:37
Символът на образованието,
използвай го.
:06:40
Несъмнено.
:06:43
Довиждане!
:06:54
Глупава стара чанта. Не знае и думичка френски,
но е твърде горда, за да си признае.
:06:59
Да живее Франция!
:07:01
Да живее Наполеон!
:07:03
Беки, как може да си толкова
злопаметна и отмъстителна.
:07:05
Защо пък не?!
През всички тези години, които прекарах тук
:07:08
научих само няколко думи от теб.
:07:11
Отмъщението може да бъде злонамерено,
но е и съвършено естествено.
:07:14
Може би е така,
но сигурно и ти грешиш.
:07:17
Както и да е, да си поговорим как ще прекараме
безценната седмица свобода.
:07:22
Първо искам да опозная капитан Озбърн.
:07:25
Ще се заема сериозно с това.
:07:28
Джордж е съвършен.
:07:31
- Дано да е така. Ами родителите ти?
- Те ще са там!
:07:34
Да си призная, малко
се притеснявам от тях.
:07:36
Бъди естествена и ще те харесат.
Аз така правя.
:07:39
- Разкажи ми за брат си.
- За Джос?
:07:42
Няма нищо повече,
от това което вече ти казах.
:07:46
Той е в отпуска, работи в Индия.
Там има добра работа.
:07:50
Това го направи богат.
:07:53
Но си мисля, че животът му е скучен.
:07:56
Де да беше женен.