1:01:02
Джош, ти каза, че ще го питаш.
- Знам, просто...
1:01:07
Това не ме интересува.
Не разбирам защо.
1:01:10
Значи не те интересува.
1:01:12
Само това искам от теб.
Това ще ме направи щастлива.
1:01:17
Ти искаш да ме направиш
щастлива, нали Джош?
1:01:21
Разбира се.Невероятна си.
- Знам.
1:01:26
А сега, г-ца Азуни...
1:01:29
Вие също сте останали след
часовете нали?
1:01:35
Да, свърших есето си преди,
Кимбърли.
1:01:39
Г-н Андерсън ме отведе в
другата стая, да го обсъдим.
1:01:42
Извинете?Друга стая ли?
1:01:46
Има една малка стаичка до...
класната му стая.
1:01:50
Тя е с прозорци.
1:01:55
Ранда, ще бъда откровен с теб.
Това есе е неразбираемо.
1:02:01
Ти просто.
1:02:02
Ти не можеш да
пишеш на английски език.
1:02:06
Какво ще правим по този
въпрос?
1:02:10
Ще ти издам една тайна.
1:02:13
Вече не е модерно децата просто
да се изпращат тук.
1:02:17
Елитизмът вече го няма.
Ти искаш да си част от Холивуд...
1:02:19
Изпращаш децата си в обществени
училища.на сигурно място...
1:02:23
за да могат да смесят с
деца с общи интереси.
1:02:26
Освен това, тази реликва се
увеличава всяка година.
1:02:29
Идват все повече и повече
здрави имигранти като теб...
1:02:32
От държави, в които елитизма
е все още...
1:02:35
от голямо значение.
1:02:36
Да не мислиш, че мислиш, че
ми е толкова лесно на човек
1:02:39
като мен да понасям хора като
теб.
1:02:42
Защо не си наемеш виртуално
някой от учителите тук?
1:02:47
Те вероятно биха си затворили
очите за изречение като:
1:02:49
"Не трябва да говоря в час".
1:02:54
Сега, знам какво си мислиш.
1:02:57
Изпълнена си с омраза към
мен, нали?