1:03:00
Не може ти да си
написала това.
1:03:04
- Ами ако съм?
- Не си.
1:03:08
Това ще е истинско бедствие
за теб.
1:03:11
Нали? Ти и другите като теб, които
едва сте се дипломирали,
1:03:16
се правите, че работите като
провеждате идиотски проучвания
1:03:19
и се мотаете по конференции.
1:03:22
Страхотни сте. Да свириш в
ужасна група
1:03:26
и да се оплакваш, че на 26 вече
си интелектуално изостанал,
1:03:30
означава, че наистина си.
1:03:46
Катрин...
1:03:57
Кога ще работим заедно?
1:04:00
Не мога да измисля нищо.
Искаш ли пармезан?
1:04:03
Ако не те познавах, бих си
помислил, че не си щастлива.
1:04:06
- Преди това ти харесваше.
- Вече не.
1:04:09
Можеше да смяташ преди да
можеш да четеш.
1:04:12
- Е, вече съм позабравила.
- Не бъди мързелива, Катрин.
1:04:17
Докато бях мързелива,
1:04:19
се грижех за теб.
1:04:22
Изхвърлиха те от училище,
спиш до обяд,
1:04:25
ядеш боклуци, не работиш.
Има куп чинии в мивката.
1:04:28
А в неделите дори не ставаш
от леглото.
1:04:30
- Това бяха добрите дни.
- Това са изгубени дни.
1:04:34
Не знаеш дори кой ден сме вече,
1:04:36
защото не правиш нищо.
Просто се размотаваш, Катрин.
1:04:39
Пилееш си времето, Катрин.
1:04:42
Следя те по часовник.
Знаеш, че съм прав.
1:04:46
Преподавали са ми наистина
гениални хора. Знаеш това.
1:04:48
И аз го знам.
1:04:53
- Пропуснах няколко дни.
- Колко?
1:04:56
- Не знам.
- Знаеш. Поне можеш да броиш.
1:04:58
- Стига!
- Колко дни изгуби?