:50:03
Пред Бранд като мой свидетел
:50:06
ти казвам следното:
:50:07
Всяка следваща вреда върху Бъни
:50:11
ще те сполети десетократно по-голяма.
:50:18
За бога, Сър, няма да
чакам друг пръст.
:50:28
Това не нейния пръст, Пич.
:50:31
Чий пръст е тогава, Уолтър?
:50:33
Откъде по дяволите да знам?
:50:34
Знам само, че това нищо
не означава...
:50:37
Нокътя е лакиран, Уолтър.
:50:38
Добре, Пич.
:50:40
Ако не е възможно да вземеш
лакирания нокът на някой,
:50:42
взимаш просто нечий друг.
:50:43
Нечий друг...
:50:44
Откъде по дяволите ще вземат...
:50:46
Искаш нокът? Мога да ти намеря такъв.
:50:48
Повярвай, има начини, Пич.
:50:51
Не ти трябва да ги знаеш,
наистина.
:50:53
Мога да ти донеса нокът
до 3 следобяд,
:50:54
който да е лакиран.
:50:55
Тези шибани аматьори.
:50:57
Уолтър...
:50:58
Те ни изпращат някакъв нокът
:51:00
и ние трябва да се насерем от страх.
:51:01
Боже господи. Уолтър...
:51:02
Сега, мисълта ми е...
:51:03
Те ще я убият, Уолтър,
:51:05
а после ще убият и мен.
:51:07
Пич...
:51:08
Ти...
:51:10
Ти просто си в стрес, човече.
:51:12
Дотук имаме, доколкото виждам
:51:15
серия престъпления без жертви.
:51:17
Ами пръста?
:51:18
Забрави за шибания пръст!
:51:19
Извинете ме, Сър,
:51:21
можете ли да говорите
по-тихо, моля?
:51:23
Това е семеен ресторант.
:51:24
О, разбира се, мила.
:51:26
За ваша информация, Висшия съд
:51:28
енергично отхвърли идеята
да има по-важни ресторанти!
:51:30
Уолтър, това не е първата
поправка.
:51:32
Ако не се успокоите,
:51:33
ще трябва да ви помоля
да напуснете.
:51:35
Госпожо, имам приятели, които
загинаха с лице в мърсотията,
:51:38
така че вие и аз можем да се
насладим на този семеен ресторант!
:51:41
Добре, аз тръгвам.
:51:43
Хей, Пич, не тръгвай, човече.
:51:44
Хайде де, това вълнува
всички ни, човече.
:51:46
Нашите основни права!
:51:53
Оставам.
:51:55
Ще си допия кафето.